На малко хълмче във Вакарелската планина, част от Ихтиманска Средна гора, в живописна местност с вековни дъбови дървета е разположен манастирът "Св. Петка". През вековното си съществуване той е събрал много истории за духовна отдаденост, разгроми и активно възстановяване. Има сведения, че е съществувал още през XVIII в., а възникването му се свързва с историята за пренасянето на мощите на Св. Петка от Белград към Цариград два века по-рано. Счита се, че процесията е пренощувала в околностите на днешния манастир, носещ името на светията. В размирните години на турско робство обителта е играла важна роля в духовното обединяване на околното население, преживяло не едно нападение и много зверства.

 

В наши дни обителта е частично действаща, женска. Състои се от малка църква и жилищна сграда. От години по нейното постепенно възстановяване неуморно работи монахиня Агнеса от Чепинския манастир. С помощта на дарители и съмишленици комплексът придобива все по-облагороден вид и духовният ѝ живот в него се завръща.

 

Цялата околност тук примамва с красивата си природа, а близкото аязмо от дълги години води в местността вярващи в неговите лечебни сили. Чудесата, на които манастира и изворчето са свидетели, се записват в специална храмова книга, разказват се неуморно и от местните хора.