Рабишко езеро е най-старото тектонско езеро у нас, с площ 3,25 км² и дълбочина 10-15 м. Намира се в Северозападна България, в Област Видин, между селата Тополовица и Рабиша, в североизточното подножие на Рабишката могила.

 

Езерото е безотточно - събраните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. Това е интересна и рядко срещана природна аномалия. Образувало се е вследствие на разместване на земните пластове, които са оформили локална котловина, запълнена впоследствие със значително количество кристално чиста вода със сладък вкус и без никакъв дъх.

 

Според легендите, в езерото живее гигантско чудовище - Раби, с тяло на човек, глава на бик и хриле на делфин. Най-разпространената от тях разказва, че Раби е дете на огромен змей, който е бил затрупан в една от залите (Срутището) на  Магурата. След смъртта на змея Раби се преселил в езерото и оттогава хората наоколо чували страшен рев, нощем когато той излизал на лов за едри домашни животни, или да си прибере кървавия данък (най-красивата девойка от селото, която селяните му оставяли всяка година). Легендата разказва още, че чудовището Раби се влюбил в една от тях, оженил се за нея и досега живеят в езерото. Звукът от мученето на Раби сякаш и до днес се разнася из местността предимно в мъгливо време. Истината е, че този силен рев се дължи на нощната птица от семейство чаплови, носеща името „Голям воден бик”. Тя зимува в Средиземноморието, а в нашите земи долита през март и отлита през септември - октомври. През размножителният си период  мъжките издават силни звуци наподобяващо мучене на бик…

  

Независимо дали вярвате и ли не в митовете и легендите, си струва да посетите Рабишкото езеро заради идеалните условия за сърф, плуване, риболов, къмпингуване и отдих, които то предлага. Рибното му богатство включва: шаран, толстолоб, бял амур, щука и сом. Интересен факт, е че в езерото се срещат внушителни по размери сомове с тегло над 300 кг.

 

Разположено е в близост до изхода на пещера “Магурата”, а до езерото се срещат късове керамични съдове, останали от изчезналото село Милован.