Влез

Най-магичното време през годината, времето на чудесата, вълшебствата, надеждата, смирението и добротата е Коледа. Всеки народ  внася в тази магия своя цвят, и аромат и звън с отколешните си традиции и обичаи.  Но освен непреходните правила на Бъдни вечер (вечерта преди Коледа) да се сервират нечетен брой само постни ястия, Коледарите да озвучават къщите с традиционните си песни, да се извършва целия ритуал по запалването и гасенето на т. нар. бъдник и още, и още, има и обичаи, които са характерни само за някои краища на България и те са като върха на коледната елха със своята автентичност – придават завършеност на цялата тази пъстрота и обогатяват културното ни наследство, настояще, бъдеще.

Колкото еднакви, толкова и различни Коледни обичаи са достигнали до нас от минали времена. Но каквито и да са те, винаги целта е една  - в зимните дни на лишения да се изпъстри деня с благопожелания за здраве, плодородие, веселие и щастие. 

Бразая/ brazaya е стар и рядко срещан обичай, който се изпълнява на Бъдни вечер в някои селища по течението на Дунав в Източна България – Русенско, Тутраканско и Силистренско. Обичаят носи името на самата фигура, която го изпълнява – маскиран мъж, напомнящ с дрехите си фантастично животно, накичено с вълнени китки, многоцветни панделки, звънчета, пайети.

И макар всяко населено място да е дало своя почерк в украсата на бразая и в извършването на ритуала, обичаят повече си прилича, отколкото се различава. Самият бразая в повечето населени места тръгва от местната църква. Той бива придружаван от група от няколко ергени и гъдулар. Заедно, те обикалят предварително набелязани къщи, където бразаята изпълнява ритуален танц, за да прогони злите сили и пречисти къщите. Където срещне в домовете мързеливи моми, бразаят разнася мълвата за тях по цялото село - че са нескопосани и неработливи. Трудолюбивите пък възхвалява и благославя. Богатата украса на бразая въздейства върху публиката чрез танца, с щракането на маската и с отразената светлина от пайетите. След като танцът свърши, домакинът черпи бразаерите с вино, а домакинята ги дарява с кърпи, които те прикачват по дрехите си. Дава им и кравай, на който са прикрепени чемширена китка и запалена свещ. Даряват ги още с питки и месо. А накрая домакинът им дава и пари, изпраща ги до портата и ги кани следващата година пак да дойдат. В някои селища обичаят е момата в къщата да решава кой да играе бразаята. Момите кичат бразаята с венци, цветя, гевречета, поставят малки парички между челюстите му. Целта на всичко това е домовете да се изпълнят с веселие и радост в тъмните и студени зимни дни.

Някои виждат в Бразая връзка с украинската и молдовската „Меланка“, при която заедно с коледарите обикалят мъже, облечени в женски дрехи. Те отправят традиционни пожелания за плодородие и здраве, танци, разказват смешни истории. В гр. Бяла обичаят е познат с името „Бразай-коска“. Тази традиция прилича на обредния персонаж в маскарадните игри на турското население в България - „Камила” или още позната като „Джамал”.

И до днес в силистренското село Гарван всяка година се отбелязва обичаят „Бразая“. Там той се приема за напълно автентичен, защото по никакъв начин не е осъвременяван. Има редица населени места, в които има сведения, че както някога, така и в наши дни се изпълнява „Бразая“ – с. Добротица, с. Батин и други. В Русе ежегодно посрещат бразаята в навечерието на Рождество Христово на площада. Под звуците на коледарски песни бразаята изпълнява своя танц за пречистване на къщите и прогонване на злото.

Корените на обичая „Бразая“ отвеждат до дълбока древност, когато обредите и ритуалите за плодородие и прогонване на злите сили са били често изпълнявани. С течение на годините старите традиции са се наслоили върху местните коледни обичаи. Водещото на ритуалите през това време на годината винаги е надеждата за здраве и богата реколта. Някога чисто езически обичай, в по-ново време с влизането в църквата, е видно намерението той да се приобщи към християнския календар.

Текст: Национален туристически клъстер "Българският пътеводител"

Снимка: http://www.ebridge.info/bg

Текстът е разработен по проект "Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав, финансиран по програма за транснационално сътрудничество "Дунав 2014-2020", като част от коледното издание на бюлетина DANUrB +.

Съдържанието е изцяло отговорност на Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“ и не може да бъде копирано или възпроизведено без изричното писмено съгласие на неговите атвори.

Проектът е съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР и ИПП) и Националните фондове на участващите държави.