Многолико може би звучи не съвсем ясно и странно, но трудно можем да категоризираме Белоградчик към който и да е вид туризъм. Защото тук са намерили своя дом не само причудливите скални масиви, не само вековната историческа крепост „Калето“ – в Белоградчик и околностите му предлагат чудесни горски маршрути, многобройни пещери, не малко винарски изби. Самото настаняване в града може да бъде в четиризвезден хотел, но и в нароилите се напоследък къщи за гости, където гостоприемни домакини на автентичен турлашки език да ви попитат искате ли мекици за закуска. И след като ви „заредят“ с вкусна храна да поемете по знайни и незнайни пътеки. За последните можете да ползвате местни хора, които не само ще ви заведат до интересни места, но и ще ви разкажат куп легенди за тях. А какво по-хубаво от това да чуеш впечатляващата история за скалата Мадоната, например, точно когато тя извисява печалната си снага пред теб.

Ще минете и покрай Мечката, Адам и Ева, отдалеч ще разпознаете Ученичката и Хайдут Велко, местните ще ви покажата скалната група Монасите и още много други уникални форми. На останалите сами ще можете да дадете определия и имена. По горски пътеки може да се озовете пред величествените порти на крепостта „Калето“ – една от малкото запазени до наши дни. Арена на драматични събития още от римско време през турското иго, та чак до днес. Сега трите й вътрешни двора и солидните крепостни стени често са декор на филмови продукции, пренасящи отново в назад в историята. Останките от старото римско кале стърчат смирено близо до внушителната крепост. Малко по-нагоре, в близката борова гора е 50-годишната астрономическа обсерватория. В града функционират и Етнографски музей, Природо-научен музей, Художествена галерия. За съжаление и на местните, и на гостите има редица изоставени обекти и градът има много път до превръщането си в истинска туристическа дестинация, каквато му се полага да бъде.

Вплетено в скалите е уникално лятно кино, събирало преди целия град на множество спектакли и прожекции. Можем много да се учим от миналото и тук – в избледнелите снимки на местните ще видим многобройните швейцарски групи, които по един незабравим начин бяха разхождани из града и околностите му. Цял празник за града беше тяхното извозване с каруци до местността при т. нар. Субашин чешма. Същата чешма, за която още се носят истории, че крие в градежа си ценно имане от турски времена. Малката ски писта в подножието на почти 140-метровата телевизионна кула преди години внасяше спортен хъс в иначе изолираното малко градче. Многобройни са възможностите за развитие на града, но да не задълбаваме в отдавна констатирани неща. Една малка надежда за раздвижване дава отварянето за посещения на пещерата „Венеца“ в околностите на съседното село Орешец. Оставаме с надежда красивите й сталактити и сталагмити, и причудливите й ледени кристали да привлекат още туристи, които да пожелаят отново да се върнат.