Старозагорското поле обхваща части от някогашните земи на траките – днешната източна половина на Горнотракийската низина. Седем града и десетки села живеят днес върху земята на древните народи. Освен на археологически находки, районът е богат и на минерални извори, на рядко срещани дървесни видове, на розови насаждения. В с. Гранит се намира най-старото дърво в България – Гранитския дъб от 1640 г. Природните забележителности се допълват от резерватите „Соколна“ и „Каменица“, защитени територии, скални образувания, красиви водопади и тайнствени пещери.

По тези земи и днес съществува един от най-древните градове в Европа – Стара Загора. Още през новокаменната епоха - VII-VI в. пр. Хр., заселници оценили благоприятните условия за живот в района. Берекетската селищна могила, Азмашката могила и Могилата при Окръжна болница ни връщат хилядолетия назад във времето. В последната са изложени най-добре запазените неолитни жилища в цяла Европа. В м. Мечи кладенец са открити и най-старите медни рудници на Стария континент. Те са датирани към V в. пр. Хр.

Дългогодишната история на днешна Стара Загора може да бъде проследена чрез множеството имена на града през годините. Древнотракийското селище от ІV в. пр. н. е. е известно като Берое. Римският град от началото на ІІ в. сл. Хр. е назоваван Августа Траяна. Той бил и вторият по големина в провинция Тракия след Филипопол (дн. Пловдив). Верея, Иринополис, Боруй са имена от средновековната история на града. Ески Загра е наречен от турците, след превземането му през 1364 г. През 50-те години на ХІХ в. е преименуван в Железник. Като Стара Загора градът съществува от 1871 г. 

Богатата му история предопределя и наличието на голям брой места за посещение тук – редица музейни обекти и празници. Музеят „Неолитни жилища“  е разположен върху голяма селищна могила и представя споменатите вече жилища от новокаменната епоха. Античният форум на Августа Траяна – център на обществено-политическия и духовен живот със съхранени редица строителни съоръжения. Списъкът допълват Южната порта на Августа Траяна, Късноантична обществена сграда и Късноантичен жилищен дом с мозайки, Хилендарски метох, приютявал възрожденски дела по времето на борбата срещу турското робство.

Хилядолетната история на Стара Загора се допълва от днешното му название – Град на поетите и художниците, правите улици и липите.

Но тази история не лежи само в рамките на града, тя заема цялото поле. Обиколка из съседните населени места може да даде по-пълна представа за бурното минало на тези земи. В Димитровград се намира първият музей на съвременната история в България. В него може да се видят артефакти от неолита до съвременността. Има и уникална зала „Бригадирско движение в България“, отразяваща противоречивия период на комунизма. Може би най-атрактивната находка е скелетът на неолитен човек, открит до с. Крум. На територията на община Нова Загора са разположени Карановската и Дядовската селищни могили. В Историческия музей в града се намира уникална експозиция на тракийски колесници. Към Археологическия музей в Раднево има надгробни могили, некрополи, открити селища и селищни могили, крепости, базилики. Освен редица приспособления, бижута, оръдия на труда от античността през средните векове, та почти до наши дни, тук се съхраняват и златни, и сребърни накити от ранната бронзова епоха, без аналог в България. Чирпан е познат, като наследник на антично римско селище. Тук са археологическият обект „Карасура“ и манастирът „Св. Атанасий“, за който се предполага, че е най-старото християнско средище по българските земи.